Как кръстът осигурява прощение
Да вземем предвид друг аспект. Тази небесна драма ще хвърли по-ясна светлина върху Божията любов и жертва. Как смъртта на втория Адам осигурява прощение на всички съгрешили? Библията казва в Евреи 9:22: "без проливане на кръв няма прощение". Така стигаме до центъра на всичко научено дотук. Необходимо бе Исус да понесе втората смърт, за да придобие сила да прощава. В основата на прошението стои акт на заместничество. Който прощава, трябва да замести онзи, комуто прощава и доброволно да понесе последствията. Например ако аз прощавам на някого един дълг, трябва да съм готов да понеса загубата на заетата стойност. Ако прощавам обида, е нужно доброволно да забравя мъката, причинена от нея, без да изисквам този, който ме е обидил, да бъде наказан. Справедливостта изисква всеки нарушител да получи възмездие според извършеното - "око за око и зъб за зъб". Този, който нанася оскърбление, трябва също да понесе равностойно оскърбление в отплата. Но прошението освобождава нарушителя от онова, което заслужава по закон. Този, който прощава, сам понася последствието. Виновният е освободен без наказание. Така виждаме заместването на виновните с невинни във всеки акт на прощение. Нека си послужим със следната илюстрация: да си представим, че един убит човек би могъл да прости на своя убиец от гроба. Това означава, че той би се съгласил да умре, за да не бъде наказан убиецът. Приемайки резултатите от престъплението върху себе си, той чрез собствената си смърт удовлетворява възмездието, което се полага на престъпника по закон. Тази илюстрация ни приближава до сърцевината на изкуплението. В него винаги участват две страни - нарушител и ощетен. В случая Бог е потърпевшият, а човекът - нарушителят. Справедливостта изисква равностойно възмездие за греха. Възможни са само два варианта - или да се изпълни необходимото наказание, или нарушителят да бъде опростен. Ако бъде дадено прощение, то този, който го дава, ще трябва да понесе последствията от греха вместо виновния. За да може да опрости грешника, Исус трябваше доброволно, в човешко тяло да понесе наказанието, което изисква закона. Наказанието за греха не е първата смърт, а втората. Затова продължителната агония на Исус на кръста не приличаше на ничия друга. Хиляди престъпници са били разпъвани по същия мъчителен начин. Но те са понасяли само телесното страдание на първата смърт. Нашият Спасител изпита ужаса на осъждането и отделянето от Бога - това, което грешникът ще почувства в "огненото езеро". Чувствителното Христово естество бе травмирано от вината на скверните блудници, убийци и най-долни престъпници. Той бе натоварен с греха на света, за да може целият удар на закона да падне върху Него по същия начин, както би паднал върху злите и грешниците. Така можем да си обясним разкъсващата болка на нашия Спасител в последните часове от живота Му. Не бе допуснат нито един лъч светлина да проникне през покривалото на пълно отдръпване на Неговия Отец. За да може да заеме мястото на виновните грешници и да им осигури прощение, не трябваше да има разлика между Христовото и тяхното възмездие. Нека не си мислим, че Отец не страдаше от същата мъка, както Синът. Божията любов и търпение позволиха на нечестивите човеци да измъчват до смърт Неговия Син. Това е най-голямото доказателство, че Той ни обича. Дилемата, която стоеше пред Бога, бе проста. Можеше да пожали или Исус, или нас. Друг избор нямаше. Святият и съвършен закон бе нарушен. Като отражение на Неговата вечна същност, той не можеше да бъде променен. Възмездието трябваше да дойде. Отец обичаше Сина Си, но също и онези, които бяха нарушили закона Му. Представете си отново сцената, разиграла се на кръста. Бог гледаше как заплюваха Исус и го удряха в лицето с юмруци. Палачите бяха недостойни да докоснат и крайчеца на дрехата Му, но Го нараняваха до смърт. Той имаше силата да унищожи тези дребни човеци и да ги предаде на вечна забрава. Бог можеше да спаси Сина Си от ужасните подигравки и обиди. Но ако се бе намесил, нито едно човешко същество не би живяло някога отново. Адам, Авраам, Йосиф, Даниил и всички други Адамови деца щяха да бъдат изгубени за вечността. Тяхното възкресение зависеше изцяло от смъртта и възкресението на Неговия възлюбен Син. Въпреки Своето всемогьщество Бог си спомни всяко отделно лице и име, дори онези, които още не бяха родени. В този момент Отец мислеше и за теб, и за мен. Макар че видя всичките ни нещастни падения, Той копнееше да бъдем с Него през вечността. Знаеше, че голяма част от хората няма да приемат предложението за вечен живот, въпреки високата цена, която бе платена. Но знаеше и това, че някои ще Го обикнат и с радост ще приемат заместническата смърт на Сина Му. Ето защо Бог се отвърна от Исус и допусна Той да бъде смазан до смърт под тежестта на грехове, които не бе извършил. Дори слънцето скри лицето си от ужасната сцена и земята потръпна в протест. "Свършисе!"- извика Спасителя и издъхна (Йоан 19:30).
