Осигуряване на втора възможност
Веднага след като Адам съгреши, преди още присъдата да бъде изпълнена, Бог пусна в ход плана на спасението чрез "потомството на жената "(Битие 3:15) .Така даде на Адам възможност за нов изпит. Условието на този втори изпит бе да се приеме Спасителят, Който щеше да понесе вината на човека чрез собствената Си заместническа смърт. Нова надежда изгря пред Адам и пред цялото му потомство чрез тази втора възможност. Тя обаче не промени последствията от провала при първия изпит. Това ни довежда до интересен въпрос: Как можа Бог да съчетае и да запази и Своята праведност, и любовта Си? Той не отмени вината за първото падение на Адам. Едновременно с това предложи нов живот на всеки чрез друг изпит. Нашият небесен Баща разреши тази трудна дилема по гениално прост начин. Той остави хората да изживеят своя ограничен живот и тогава да умрат. Независимо от това дали са правили добро или зло, първата смърт трябваше да настъпи поради последствията на Адамовото пропадане на първия изпит. След като всички хора преминат през първата смърт, в която участват не по своя собствена вина, те ще застанат пред Бога, за да отговарят за собствените си лични грехове. Тогава тяхната съдба ще бъде решена въз основа на втория изпит - как ще отговорят на условията за спасение чрез Христос. Ако хората бъдат намерени виновни за личното си пропадане на втория изпит, ще понесат същото наказание, което понесе и Адам - смърт. В този случай обаче ново благодатно време няма да бъде дадено. Тогава смъртта ще бъде т. нар. "втора смърт" - окончателното и вечното унищожение. Сега можем по-добре да разберем думите на ап. Павел: "защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят" (1 Кор. 15:22). Спасителният план включва възкресение от първата смърт за всички хора, така че да могат да бъдат поставени отвъд последствията на Адамовия грях. Това е необходимо, за да бъдат съдени въз основа на личните си действия и избор. Адам умря, защото яде от плода на забраненото дърво, а не защото извърши нещо след това. Но ако след съда Адам бъде намерен за достоен за втората смърт, то няма да бъде поради това, че е ял от плода, а поради другите грехове, извършени след това, които не е изповядал и не са му опростени чрез вяра. Някой може да обвини Бога, че действа своеволно или жестоко, като дава отново живот на мъртвите само за да ги унищожи в огненото езеро. Защо просто не ги остави в състоянието на първата им смърт? Защото това не би отговорило на условията на втория изпит. Първата смърт не е наказание за греха на когото и да е от Адамовото потомство. Справедливостта изисква всеки човек да е отговорен за спазването на условията за собственото си спасение. Без възкресение Бог не може да проведе съд и не може да бъде дадено справедливо възмездие. Това не е своеволен акт, а изпълнение на стандартите на Божията справедливост.
