Христос понесе втората СМЪРТ

Христос понесе втората СМЪРТ

Важно е да правим разлика между първата и втората смърт. Тогава ще можем да разберем защо Бог Отец се отдръпна от Сина Си, Който висеше на кръста. На ангелите не бе позволено да Му служат. Исус трябваше да бъде третиран така, сякаш бе виновен за всеки ужасен грях, който е извършван някога на света. Под тежестта на осъждението и вината едри капки кръв избиха по челото Му и попиха в пръстта на Гетсиманската градина. На Голготския кръст, лишен от присъствието на Своя Отец, Той нададе изпълнен с нечовешка болка вик: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"'(Матей 27:46). Започваме ли да схващаме какво беше пренебрегнал моят прия- тел Сам? Той не бе разбрал реалното страдание на Божия Син - тоест на самия Бог - на кръста и затова нямаше истинска представа за цената на спасението. Тук ще се опитаме да изложим някои аспекти на тази "скрита цена", които Сам не осъзнаваше, и която мнозина днес не оценяват реалистично. Ап. Павел писа: "... чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха... " (Римляни 5:12). Тези думи съдържат няколко основни въпроса: Ако само един човек е съгрешил, защо всички трябва да умират? Трябва ли човек да плаща вината за греха на друг? Адам в Едемската градина бе представител на всеки човек, който щеше да се роди. Като глава на земното семейство той стоеше пред Бога като представител на цялото човечество. Вие и аз сме били там, представени чрез гените и хромозомите, които по-късно дадоха наследствеността на Адамовите деца. Като участници в неговото тяло, всичките му потомци бяха повлияни от това, което засегна него. Той е нашият баща и според законите на наследствеността генетичната информация се предава от век на век. Какво стана с Адам, а засегна и неговите деца? Грехът постави на изпитание неговото щастие в прекрасния рай. При послушание го очакваше живот, при непослушание - смърт. Много добре си спомняме историята с дървото, посадено посред градината. Бог каза: "В деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш " (Битие 2:17). Но Адам избра злото. Нямаше никакви смекчаващи или отстраняващи вината обстоятелства. Когато Адам бе на 930 години, присъдата му бе изпълнена. Той умря и го погребаха. Всички Адамови деца бяха родени, след като естеството на техните родители се оскверни от греха. Те наследиха само онова, което техният баща можеше да им даде. Така че, бяха родени с греховно естество. Моля, обърнете внимание: те не наследиха ВИНАТА на своя баща, а само неговото греховно естество. Няма такова нещо като първороден грях в смисъл, че Адамовите потомци носят отговорността за неговото падение. Истината е, че те са подвластни на смъртта също както Адам, но тяхната смърт не е наказание за бащиния им грях. Те умряха, защото бяха получили смъртно естество по законите на наследствеността. Смъртта им бе резултат от принизеното естество, което първият човек им предаде в наследство. Смъртта на Адам бе наказанието му за неговия личен грях. От момента, в който първият човек прояви непослушание, грехът стана постоянен факт. Всяко човешко същество, което се раждаше оттогава нататък, бе подвластно на първата смърт. Всъщност, ако Бог не се бе намесил, тази смърт щеше да бъде вечна. Изпитът на Адам завърши, когато той съгреши. Първият му живот бе погубен. Изгубена бе и всяка надежда за живот след нарушението на условието, което Бог беше дал. Сега го очакваше само смърт - безнадеждна и окончателна. Ако Бог не бе направил нещо повече, щяха да загинат всички - както Адам, така и неговите потомци.

предишен
следващ
 
Публикувано от Църква на адвентистите от седмия ден - Велико Търново.