Авраамовата огнена пещ
Лесно ли бе на Исус да понесе това? Леко ли бе на Отец да отдели от Себе Си Своя възлюбен Син и да се отнесе към Него, сякаш Той е виновен за най-отвратителните престъпления? Само един човек на света се е приближил до разбирането на огромното страдание на Отец и Сина. Този човек е Авраам. Той също беше готов да даде единствения си син. Така стана първият човек, който сподели агонията на кръста. Ап. Павел казва, че ...... Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам"'(Галатяни 3:8). Исус потвърди също, че Авраам е имал особено откровение за изкуплението, което е трябвало да извърши Месия. Той каза: "Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва" (Йоан 8:56). За да разберем как този старозаветен патриарх получи пророчески поглед за делото на Месия, трябва да се върнем към преживяването му на планината Мория. След като Бог даде на Авраам син от мъртвата Сарина утроба, бащата на вярата бе подложен на друг изпит. Бог му каза да принесе в жертва единствения си син - Исаак. Разказът за самотното пътуване към планината Мория е един от най- покъртителните в Свещеното писание. Авраам не се съмняваше във валидността на дадената му заповед. Той бе приятел на Бога и се бе научил да разпознава гласа Му. Древният патриарх не разбираше причината за тази изненадваща повеля. Бе потвърдено обещанието, че Исаак е потомъкът, чрез който ще дойде Месия. Сега от Авраам се искаше да отнеме живота на детето на старостта си, чрез което светът трябваше да бъде благословен и изкупен. Как можеше да дойде Спасител чрез сина му, ако той бъде пожертван на олтара? Когато бащата и синът наближаваха подножието на планината, вярата на Авраам бе здраво хваната за Божията сила да възкресява. Той каза на слугите си: "Аз и момчето ще отидем дотам и, като се поклоним, ще се върнем при вас''(Битие 22:5). УАвраам не съществуваше ни най-малко недоверие въпреки привидната невъзможност това обещание да се изпълни. Никакво възкресение не бе ставало дотогава, но приятелят на Бога вярваше, че пророкуваното относно потомството на Исаак ще се изпълни. Когато вдигна ножа над покорния си син, Авраам издържа най- тежкия изпит, на който е било подлагано някога човешко същество. Щеше да бъде страшно, но той бе готов с един удар на ножа да вземе живота на сина си. Освен това съзнаваше, че така можеше да се унищожи единствената надежда за спасение на "всички земни племена". Никой освен Исус не е държал така в ръката си съдбата на света, както Авраам в този момент. Макар че ръката му бе възпряна и Бог промисли друга жертва, древният патриарх наистина даде сина си в този ден. Той изпита всичката мъка, целия сърцераздирателен ужас, който придружава смъртта на единствено дете. Имаше възможност да се откаже да принесе сина си, но не го стори. Бог се намеси чак след като стана напълно ясно, че Авраам не се колебае да принесе в жертва Исаак. Благодаря на Бога за вярата както на бащата, така и на сина! Никой не може да остане безразличен при тази покъртителна човешка драма. Тя илюстрира любовта и жертвата на изкуплението по разбираем начин за всяко Адамово дете. Сега по-добре разбираме как Отец и Неговият единороден Син страдаха при кръстната жертва. По-осезателно усещаме цената на човешкото изкупление.
