От най-високото
Нито вьв времето, нито в пространството може да се намери подходяща илюстрация на онова, което стори Исус. Понякога се опитваме да измислим въображаеми обстоятелства, чрез които да предадем идеята за Неговата жертва. Дава се пример с глутница диви кучета, покрити със струпеи и кървящи рани. Ако човешко същество би се решило да Стане куче като тях, цялото стадо би се спасило от неизбежна смърт. Може ли да се намери някой, който доброволно да напусне човешкото си тяло и да се подложи на безмерното унижение да се превърне в куче? Това може да звучи странно и драматично, но е само слаба илюстрация на смирението на Божия Син. Ние не можем да схванем славата и положението, от които Той се отказа, когато дойде сред осъденото и умиращо Адамово семейство. Защо е толкова трудно на християните да схванат изкуплението? Защо толкова много хора се отнасят лекомислено към събитията, станали на кръста? Сигурно защото не разбират какво струваше на Божия Син тяхното спасение. Когато осъзнаем стойността на нещо, започваме да го ценим. Ние оценяваме много по-високо това, което изисква по-голямо вложение. Всички сме срещали хора, които показват удивително безразличие към Христовата жертва. В края на една от моите евангелизации посетих бизнесмен, който присъстваше на всяка от вечерите, но не се бе предал на Бога. Той се сприятели с мен по време на четирисед- мичната евангелизация и затова имах смелостта да го попитам защо не се решава да застане на страната на Христос. Обширният му отговор ми даде да разбера, че той не разбираше сериозността на дара на спасението. Никога не бе откликнал на евангелието. В отговор на любезния ми въпрос призна, че няма увереност в спасението. Накрая го попитах направо: "Сам, мислиш ли, че ако умреш тази нощ, имаш надежда за вечен живот?" Той отвърна: "Не! Никога не съм изповядвал християнство". Шокиран от очевидното му неведение, събрах кураж да го попитам: "Сам, представи си, че можеш да получиш утре сутринта десет милиона долара от твоя банкер срещу документ, съдържащ подписите на десет души от този град. Ще имаш ли желание да обиколиш тази вечер града и да събереш подписите?" Той отвърна: "Разбира се!" "Би ли допуснал да не успееш да събереш само един от подписите?" "Абсолютно не! - отвърна Сам. - Разбирам нещата от пръв поглед". Истината бе, че той не осъзнаваше спасението, което Христос му предлага, "от пръв поглед" и аз се опитах да му обясня това по най- приятелския начин, макар да бях много развълнуван. Споделих: "Сам, ти не би направил и най-малкия пропуск, за да не загубиш десет милиона от днес до утре сутринта, но каза, че рискуваш да загубиш вечния си живот, ако умреш тази нощ. Значи поставяш нещо безкрайно по-ценно от парите на второ място. Преценката ти не е точна. Ти нямаш и най-малка представа какво е струвало твоето спасение. Иначе не би го оценил така евтино". Лесно бе да разбера защо моят приятел не проявяваше никакъв интерес към кръста на Христос. Въпреки че бе живял сред християни през целия си живот и"бе слушал стотици проповеди, той имаше т и пичния "мъченически" възглед за смъртта на Исус. Просто не е вярно, че Той е умрял също както хилядите други, разпънати на кръстове извън стените на Ерусалим. Дори сравнение не може да става! Христос не умря поради гвоздеите, нито поради копието, нито от физическото страдание. Никакви оскърбления или болки не можеха да причинят агонията на кръста. И други са претърпявали същото телесно мъчение, но никой не е умрял по същата причина, която отне живота на Божия Син. Смъртта Му бе различна. С КАКВО БЕ РАЗЛИЧНА? Каква смърт понесе Той? Библията каза, че "вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек" (Евреи 2:9). Помислете за миг върху това: ТОЙ УМРЯ С МОЯТА СМЪРТ, С ВАШАТА СМЪРТ И СЪС СМЪРТТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК. Как е възможно това? Няма ли да понесем ние собствената си смърт в края на дните си? Да, ' ще я понесем. И точно тук се крие тайната и чудото на онова, което Той направи за нас. Исус Христос не зае нашето място, за да ни спаси от първата смърт. Той изпита втората смърт вместо всеки човек, който се е раждал някога.
