Умората
Преумора се получава, когато не се осигурява възможност за пълно възстановяване на работоспособността. При това състояние настъпват такива функционални смушения, които са възстановими едва след по-продължителна почивка. Силната преумора може да доведе до главоболие, безсъние, загуба на апетит, отслабване, стомашно-чревни разстройства, невроза, срив на имунната система с произтичащите от това усложнения.
Преумора се появява, когато системно не се ползват ежедневна почивка, седмичен и годишен отпуск.
Преумората има четири степени.
Първата степен (начална преумора) се характеризира със слабо понижение на работоспособността, което може да бъде волево компенсирано, намален интерес към работата, нарушения в съня. Тя се отстранява бързо с достатъчна почивка, движение, подходящи развлечения и любими занимания.
Втората степен (лека преумора) се проявява в значително намаляване на работоспособността, появяващо се чувство на умора и при леко натоварване, невъзможност за волева компенсация на работоспособността, колебания в емоционалното състояние, трудно заспиване, нарушение на концентрацията. Втората степен на преумората се отстранява най-добре чрез ползване на отпуск, съчетан с активен отдих сред природата.
Третата степен (средна преумора) се характеризира с рязко понижаване на работоспособността, като умора се появява и без натоварване. Намалената работоспособност не може да се компенсира с воля, има отслабване на паметта, повишена раздразнителност, смущения в нощния сън и сънливост през деня. Наложителен е продължителен отпуск с активна почивка сред природата.
Четвъртата степен е състояние на тежка преумора. Към симптомите на третата степен се добавят силно отслабване на вниманието и паметта, продължително безсъние, потиснатост. Необходимо е незабавно да се предприемат мерките приложими за третата степен на преумора.
Третата и четвъртата степен на преумора могат да се приемат като предболестни състояния, които при най-малък повод могат да доведат до заболявания.
Следва II част – Как да се борим с преумората.