Тайните на дълголетието

                                   Инструменти за здравословен живот

Нашата електроцентрала

           В мозъчните клетки настъпват необратими промени, когато човек прекара повече от 8 до 10 минути без кислород. Хора с висок капацитет на белите дробове и много добра физическа форма могат да изкарат малко повече време без кислород, както в случаите, когато телесната температура спада почти до точката на замръзването.

           Мозъкът е електрическо динамо за тялото. Той произвежда по-голямата част от необходимата ни електрическа енергия. Когато електрическият поток на мозъка спре, човек формално е мъртъв. Една личност може да продължи да диша и сърцето може да продължава да бие с часове, но след като веднъж мозъкът е престанал да функционира, смъртта е неминуема.

           Храната, която ядем, водата, която пием, минералите и витамините, хормоните и кръвта, мускулите и сърцето - всички те имат своя дял в производството на електрическите заряди на нашето тяло. Но най-важният фактор е въздухът, който дишаме.

           Увеличеният приток на кислород, особено след като дотогава сме имали неправилно дишане, ще помогне на нашата памет, на нашите умствени възможности и на нашата работоспособност. Може да подобри и сексуалната ни мощ.

Планинска болест

           Може би сте пътували високо над морското равнище, независимо в планина или в самолет, без кислородна екипировка. Може би сте имали учестено дишане, тежко главоболие, замаяност и замъгляване на мисленето - всичко това са симптоми на тежка кислородна недостатъчност.

           Липсата на кислород засяга най-напред по-висшите центрове на мозъка - способността за преценка, разсъдъка и силата на волята. Ето защо законът изисква всички пилоти да използват кислород, когато летят над определена надморска височина.

           Това състояние се нарича ВИСОЧИННА или ПЛАНИНСКА БОЛЕСТ. Тя е истински проблем за алпинистите и атлетите, които трябва да се състезават на висока надморска височина.

           Много хора вдишват само толкова въздух, колкото е необходимо, за поддържане на живота им. Те всъщност не дишат ефективно.

           Някога, когато сте в стая с няколко души, поогледайте ги. Обърнете внимание на гръдния кош и корема. Забелязвате ли по нещо, че дишат? Ако не говорят, не пишат на машина, ако не се движат, спокойно можете да ги вземете за манекени. Хората обикновено се раждат с правилна техника на дишане, но поради емоционални задръжки и различни форми на стрес се лишават от ПЪЛНОТО ДИШАНЕ, в резултат на което не използват правилно белите дробове: Дишането ни е твърде плитко. Не получаваме достатъчно кислород и можем да изживеем „планинска болест" и на нивото на морското равнище!

           Направете си сами един малък експеримент: в момент, когато се заяждате със съпругата си, или бълвате заповеди, или се готвите да пеете за първи път пред слушатели, или се мъчите да разрешите някакъв труден проблем: спрете, каквото и да вършите, и няколко пъти поемете дълбоко дъх. Изпълнете дробовете си до пълния им капацитет. Вдишвайте и издишвайте бавно. Има голяма вероятност да почувствате прилив на енергия и намаляване на нервното напрежение. Вместо да ръмжите, може дори да се усмихнете. Вероятно ще ви изненада откритието, че след като сте направили упражнението, не сте толкова нервни, решавате по-ефективно проблемите и правите по-малко грешки.

Лекарството, което не може да се види

           Чистият въздух е невидим - вие не можете да го забележите. Той е без цвят, без мирис и без вкус. Можете да видите само неговото въздействие по лицата на здравите хора, растения и тревата или житото по полето. Можете да ГО ЧУЕТЕ по върховете на дърветата.

           Студеният въздух изглежда по-чист и освежаващ от топлия, но с изключение на съдържанието на вода и по-ниска плътност има абсолютно същия състав. Въздухът съдържа малко по-малко от 80% азот, около 20% кислород и 1% въглероден двуокис и други елементи. Макар азотът да действа само като разтворител за кислорода във въздуха, който дишаме, той е жизненоважен за образуването на белтъчините в растенията.

           Посоченото количество кислород във въздуха, който дишаме, е най-доброто. Ако във въздуха има по-малко от 20% кислород, тялото произвежда повече червени кръвни телца, за да поддържа телесния кислороден баланс Нормалното количество на нивото на морското равнище е четири и половина до пет милиона.

           Ако кислородното съдържание във въздуха надхвърля 20%, се изпитват доста сериозни затруднения. Високата концентрация на кислород за известен период от време води до опасни промени в белите дробове, затъмнение на лещите на очите, а при окисляването на холестерола и мастите в тялото може да доведе до ракови образования.

Силата на белите дробове

           Вашите бели дробове са по-ефективни и по-прецизни от която и да е машина, измислена от човек.

           Отначало въздуха се филтрира от космените фоликули (косъмчетата в носа) и се затопля от съдовете, с които са богати слизестите ципи вътре в носа. След това преминава през ларинкса надолу към трахеята и в двата клона на бронхиалните тръби. Тази широка бронхиална мрежа прилича на корените на дърво, които стават все по-малки и по-малки и все по-многобройни. Накрая въздухът преминава през последната бронхиола в един грозд от около 20 въздушни мехурчета, наречени алвеоли. Тази крайна тръба с неговите въздушни мехурчета се нарича дихателна единица. Във всеки бял дроб съществуват около 200 000 такива единици.

           Всяко мехурче в дадена респираторна единица е обкръжено от мрежа малки кръвоносни съдове. Те са отделени от въздушните мехурчета с тънка микроскопична мембрана и точно там се извършва главната дейност на дроба. Във въздушните мехурчета въглеродния двуокис преминава от кръвта в белите дробове, а червените кръвни телца абсорбират кислорода от въздуха.

           Нормално ние вдишваме около 16 пъти в минута. В хода на нормалното дишане поемаме около 9-10 литра въздух в минута или около 550 литра всеки час. При нормалното дишане въздухът изминава през бронхиалните тръби един път от порядъка на 80 км за един час. Внезапното, принудителното кихане може да изтласка въздуха със скорост от 1 200 км в час - скоростта на звука!  Човек с нормални бели дробове през първата секунда трябва да бъде в състояние да изхвърли най-малко 70% от въздуха в белите си дробове.

Клетките обичат кислорода

           Дишането не се извършва само с белите дробове. Всяка клетка в нашето тяло трябва да диша, за да живее.

           Дишането започва с белите дробове, но се разпростира до всички части на тялото посредством червените кръвни телца. Тези микроскопични клетки разнасят нужния кислород. За 60 секунди те разтоварват кислородния си товар, за да се завърнат отново в дробовете за нова порция. Както знаете, кръвообращението ни включва милиарди разнасящи кислорода червени кръвни клетки. Всъщност всяка секунда се произвеждат 2,5 млн бр. и всяка от тях живее 120 дни средно.

           Неправилното дишане намалява кислорода в белите дробове, а оттам - и транспортирания до телесните клетки.

           Дихателният център на тялото е мозъкът, по-специално продълговатият мозък на върха на гръбначния стълб. Неговото действие е автоматично. Чрез нервните импулси, изпращани от дихателния център, човек продължава да диша и по време на сън, дори и тогава, когато не съзнава, че диша.

           В будно състояние можем да променяме дишането. Можем да поемаме по-дълбоко въздух или да променяме честостата на вдишванията. Но респираторният център действа непрекъснато. Съзнателният ни контрол има граници. Няма извършено самоубийство чрез задържане на дишането - това е физиологически невъзможно!

           Когато тялото не получава достатъчно кислород, въглеродният двуокис в кръвта се увеличава. Тогава се задейства дихателният център, които чрез нервни импулси ускорява дейността на дихателните мускули - главно диафрагмата и долните интеркостални мускули. Започва процес на хипервентилация (задълбочено и учестено дишане). Интересно е да се отбележи, че автономният дихателен център доминира над съзнателния контрол на дишането.

Мускули на дишането

           Комплексът моторни мускули, необходими за дишането, започва с вратните и включва мускулите на гръдния кош, на диафрагмата, на предната коремна стена.

           Съществуват три типа дишане: горногръдно, (ключечно) гръдно и коремно (диафрагмено). И трите са необходими за правилното дишане, но най-важното е коремното. Наблюдавайте как диша бебето. Неговия гръден кош леко се разширява. Долните ребра се повдигат и малкото му коремче се издува всеки път, когато то вдишва. Когато издиша става обратното. Коремът се свива, долните ребра - също, и целият ребрен кош става по-малък. Това е нормалното дишане.

           Ако наблюдавате някои възрастни, ще видите, че при тях движенията на коремната област са едва забележими. Вместо това гръдният кош се повдига и спада. Повечето възрастни са забравили или ограничили първоначалното нормално дишане, което са имали като малки. Това е резултат до голяма степен от напрежението и емоционалния стрес.

Наказанието за лошото дишане

           Започваме живота си с вдишване при раждането, завършваме го, когато за последен път издишаме.

           Но от начина, по който дишаме между първото и последното вдишвания, зависи качеството на нашия живот и удоволствието от него. Непълноценното дишане намалява жизнеността и създава пречки на метаболизма ни (обмяна на веществата в организма). Повърхностното и ограничено дишане води до лесна умора, изтощение, анемия и депресия. Ако забележите, който и да е от тези симптоми, опитайте се да дишате по-дълбоко, като използвате повече коремните си мускули.

           За подобряване на умствените функции при старческа слабост е бил използван кислород. Когато такива грохнали пациенти са били настанявани в херметически затворена стая, където кислородното съдържание на въздуха е било леко повишено, се е забелязвало решително подобрение на умствените функции. Хората ставали по-активни и проявявали по-голям интерес към живота. Спели по-добре и започвали да се отнасят по-отговорно към своя личен живот.

           Сенилността (старческата слабост) включва втвърдяване на артериите на мозъка и като резултат ограничение на кислорода, с който се снабдява мозъкът.

           Макар че нашите мозъчни артерии не са втвърдени, не е изключено да страдаме от подобни прояви на сенилност благодарение на това, че не доставяме достатъчно въздух на белите си дробове - причината е повърхностното дишане. Неправилното дишане се отразява на всички области - памет, творчество, концентрация. Той притъпява също така такива фини звена на умствената активност, като силата на волята, проницателността, разсъдъка, прозорливостта.

           Повлиява и нашите чувства. Склонни сме да проявяваме отрицателни емоции като гняв, депресия, ниско самочувствие и дори фалшива вина.

Как да дишаме по-дълбоко

           Една древната китайска поговорка гласи: „Този, който овладее дишането, може да ходи по пясъка, без да оставя следи". Китайците са знаели много добре, че правилното дишане дарява с жизненост и увеличена издръжливост. В древни техни писания срещаме, че „нозете им не се уморяват бързо".

           Дихателната тренировка започва със сериозна преценка на дихателните навици. Опитайте се да продължите да дишате, както си дишате обикновено, и в същото време внимателно следете какво правите. Дишането през носа е важно, защото ресничките и лигавицата в този орган затоплят, филтрират и овлажняват вдишвания въздух. Това не става, когато човек диша през устата.

           После проверете, дали няма някои препятствия в носа. Вдишвате и издишвате енергично през свободната. Всяка пречка, в която и да било от ноздрите трябва да бъде изследвана внимателно от лекар.

           Вземете часовника си и избройте вдишванията за една цяла минута. Нормално е да се диша между шестнадесет и двадесет.

           Забележете движението на горния край на гръдния кош, на долните ребра и на корема, докато дишате. Не трябва да има забележимо повдигане на гръдния кош, ако дишате правилно. Коремната стена трябва да се издува при всяко вдишване и да се свива при издишване.

           Направете по-нататъшни наблюдения. След обикновеното вдишване спрете и задръжте за една секунда. Сега поемете по-дълбоко допълнително дъх, като изпълните максимално дробовете. Количеството въздух, вдишвано втория път, се нарича ИНСПИРАТОРЕН РЕЗЕРВЕН ОБЕМ. Той по всяка вероятност ще бъде повече, отколкото количеството вдишван въздух при обичайното дишане. След няколко нормални вдишвания задръжте отново дъх в края на обикновеното издишване. Сега започнете да издишвате насилствено като се навеждате напред в кръста, свивайки навътре коремните мускули притискайте долната част на гръдния кош с ръце, изкашляйте се. Допълнително издишаният въздух се нарича ЕКСПИРАТОРЕН РЕЗЕРВЕН ОБЕМ. Той вероятно ще бъде повече, отколкото въздухът, който издишвате обичайно.

           Когато го направите, коремните мускули ще се свият малко, все едно, че е издишано известно количество въздух.

Прибавете чист въздух

           Досега разглеждахме механизмите на правилното дишане. Но за да има полза от дишането, въздухът трябва да е чист - колкото е възможно по-малко замърсен и с подходящо съдържание на кислород. Но не винаги въздухът е чист - всеки, който живее в град, го знае. Всеки голям индустриален град, заобиколен с хълмове, е естествено предразположен към ефекта на т. н. температурна инверсия.

           Във въздуха се изхвърлят различни замърсители, идващи от леките автомобили и камионите – въглероден окис, въглеводород, азотен окис, серен двуокис, които са смъртоносни отрови.

           Прибавете към тях замърсяването от индустриалните отпадъци и отпадъците от реактивните самолети (допринасящи за замърсяването с хилядите литри гориво, изгаряно всяка минута). Добавете и тоновете аерозол, освобождавани всекидневно, които изтъняват озонния слой в стратосферата.

           Може би, на тази планета няма място с идеална атмосфера, за разлика от рекламите по туристическите проспекти. Но има области, които са по-добри от другите.

           Здравето е най-ценното нещо за нас, на второ място само след живота. За поддържането му понякога трябва да се вземат кардинални решения. Едно от тях би било, да се преместим да живеем от силно замърсен град в област, където все пак е налице достъпът на чист въздух.

           Вероятно „къщичка в планината" не е ВАШЕТО място. Може би не сте в състояние да се преместите в горски местности, но пък е възможно да смените квартала, града или да стигнете до някоя друга област близо до града, където растителността е повече, а потокът от моторни превозни средства - по-малък.

           Но където и да живеете, поддържайте циркулацията на въздуха. Отваряйте широко прозорците и нека въздухът отвън да влиза вътре - освен, ако има смог, или сигнал за смог!      Даже през зимата прозорците трябва да бъдат отваряни за подходяща смяна на въздуха. По-добре е въздухът да бъде студен, но с повече кислород, отколкото топъл, който задушава.

           Проветряването на стаята е по-важно от всичко; през по-голямата част от годината прозорците през нощта трябва да бъдат отворени. През зимата може да се препоръча непряко проветряване. Отворете прозорците на банята или на друга съседна стая, за да избегнете прякото течение.

           Въздухът е жизненонеобходима среда, която обгръща земята. Използвайте я мъдро и ще преминете на едно ново равнище на наслада от живота.

              Кислородът е жизнено важен за живота - фатално важен. Човек може да живее седмици без храна, дни без вода, но само минути без въздух. Ние сме АЕРОБНИ създания. Нуждаем се от въздух, за да живеем, и то добър, СВЕЖ ВЪЗДУХ, за да сме здрави. Кислородът от въздуха се съчетава с глюкозата от храната, която ядем, за да ни даде енергия. Известни са красивите взаимоотношения на съвместно съществуване между животинския и растителния свят. Животните произвеждат въглероден двуокис, жизненонеобходим за живота на растението. Растенията произвеждат кислород - най-важното за живота на живите организми.

           Не напразно кислородът е навсякъде по земята. Той се намира в животинските, растителните и минералните субстанции, нещо повече - представлява 3/4 от теглото на животинския, 4/5 - от теглото на растителния и 1/2 - от теглото на минералния свят. Той е и 9/10 от теглото на водата.Но ВИЕ може да изпитвате енергийна криза. Но не я осъзнавате.

           Може би, си имате добра работа, чудесно семейство, ядете пълноценна храна, но все пак ви липсва нещо жизнено важно. Не ви ли се струва понякога трудно началото на деня? Чувствате ли умора през по-голямата част от деня? Изпитвате ли понякога липса на енергия? Отговорът на тези въпроси, може би, е - имате лоши дихателни навици и ви липсва кислород.

           Вашата кола може да се чувства много добре с високо-октановия бензин, с който я зареждате, и моторът й да е в отлично състояние, но ако спрете пристъпа на въздух, тя не би била в движение повече от няколко секунди. И тя се нуждае от кислород, за да върви. Горивото и кислородът участват в един химически процес, наречен окисление. Окислението създава топлинна и двигателна енергия.

           Храната е горивото, което тялото ни използва. Кислородът, който изгаря това гориво, идва от вдишания въздух. Без кислород не можем да оцелеем. Затова един от основните закони на живота е „ти ТРЯБВА да дишаш".Дишането е нещо естествено, автоматично. НИЕ си поемаме кислорода, от който се нуждаем. Повечето хора имат лоши дихателни навици. Други дишат въздух, замърсен с индустриални отпадъци, или, което е още по-лошо с тютюнев дим.

           Всеки човек, загрижен за здравето си, трябва да се замисли за дихателните си навици. Тук са описани начините, по които можем да проверим и променим нашата дихателна ефективност. Когато организмът ни получи всичкия кислород, от който се нуждае, ще усетим прилив на енергия и подобрение на жизненото състояние.

E-mail: clubzdrave_vt@yahoo.com