Тайните на дълголетието

                                   Инструменти за здравословен живот

           Представете си, че сте североамерикански мармот. Като дойдат студовете през октомври се заравяте в земята. Температурата ви пада от 36,6 С до 30 С. Пулсът ви стига до 1/3 от нормалния, дишането ви се свежда до няколко вдишвания в минута. Обменните процеси са нищожни - само толкова, колкото да поддържат живота. Ставате напълно глух и сляп.

           Но когато зимата премине, температурата на мозъка ви започва да нараства. Слухът и зрението ви се възвръщат. Метаболизмът се подобрява и скоро вие изскачате от вашата дупка „да видите дали тялото ви хвърля сянка"! Не знаете това, но сте легендата на дългосрочното предсказване на времето -дошъл е мармотов ден!`

           Мармотът илюстрира един от уникалните начини на природата да консервира източниците на живота и да възстановява намалелите резерви - чрез ритъма на живота. Този ритъм може да се проследи в сънното състояние през есента и зимата и в новото раждане през пролетта и лятото.

Вие имате ритъм

           Почивката е изключително важна част в ритъма на живота. Толкова важна за здравето, колкото и активността. Тя е завършек, задоволство. Ние гледаме напред, към края на деня, или към началото на седмичния почивен ден, когато можем да спрем, да сменим крачката и да прекараме известно време в презареждане на нашите батерии.

           ЗА ДА БЪДЕТЕ ДОБРЕ, ТРЯБВА ДА ПОЧИВАТЕ. Почивката е времето, когато енергията ви се възстановява. Човешкото тяло е така устроено, че не може да функционира без съзнателни периоди на почивка. За да се поддържа добро здраве, трябва да поддържате баланса между активност и релаксация. Само така могат да се възстановяват умът и тялото.

Вашето сърце е един от най-добрите примери на баланс между почивка и активност.

           То е почти изцяло мускул; всъщност това е най-силният и най-жизнено важният мускул в тялото ви. Изпомпва кръвта и я разпространява навсякъде със скорост от около един импулс в секунда. Извършва огромна работа за един 24-часов ден. Свива се на ден средно около 100 000 пъти, изпомпва повече от 2 000 галона кръв и при нормални условия сякаш никога не пропуска удар.

           Такава тежка работа, стоварена върху един мускул, изисква периодична почивка. И той я получава - иначе не би могъл да си върши работата в продължение на седемдесет, осемдесет или повече години.

           След всяка контракция или свиване сърцето има един кратък период на почивка. Здравото сърце прави едно свиване за около 1/10 от секундата. През останалата част от същата тази секунда то почива. През почивката се храни с кислорода и хранителните вещества, за да може да продължи с максимална ефективност.

           И другите органи имат своя цикъл на работа и почивка. Например, филтрите на бъбреците действат на смени - 1/3 от цикъла в - действие, 1/3 - в почивка и 1/3 - в подготовка за действие. Клетките на черния дроб и панкреаса също имат цикли на работа и почивка. Тъканите на вашите мускули работят и почиват на смени, освен ако в даден момент са заети с усилена физическа дейност.

           За да се извършва храносмилането, се произвеждат съответните ензими - в слюнчените жлези, след това в стомаха и накрая в тънките черва. Тези ензими, както и други помощни храносмилателни средства, които тези органи произвеждат, се изчерпват по време на поемането на храната. Необходими са около 3,5 часа за производството на нови ензими. Това е сериозно основание да не се яде между храненията. Даже дъвченето на дъвка изчерпва някои от храносмилателните ензими.

           Всяка клетка от вашето тяло следва циклите на почивка и работа. Всяка клетка трябва да произведе някакъв продукт и да изпълни някаква функция. Клетките в края на панкреаса произвеждат инсулин. Чернодробните клетки - албумин, глуболин и холестерол. Работниците в тези клетки са наречени ензими (нямат връзка с храносмилателните ензими). Ензимите се произвеждат през периодите на почивка. Недостатъчната почивка води до намаляване на работната сила на клетката.

           Цялото тяло е в ритъм. Ако сте в такт с този ритъм, вие сте в тон със самия себе си. Ако вашите навици на живот не съвпадат с ритъма, ще откриете, че не сте в хармония със здравето - или просто сте болен.

Навици за добра почивка

           Навиците за почивка спомагат да се живее по-пълноценно и интензивно. А и удължават живота.

           Потвърждава го едно неотдавнашно изследване в Алимеда, Калифорния. Докторите Бреслоу и Енстрон изследвали начина на живот и здравните навици на голяма група от населението. Те стигнали до заключението, че има седем пункта в областта на здравните навици, които способстват за удължаването на живота, като единият от тях е правилната почивка.

           Почивката повишава и умствената и физическата ефективност. Това пролича убедително по време на Втората световна война във Великобритания. Индустриалният капацитет трябвало да се увеличи, за да се произвеждат повече военни материали. Много фабрики преминали на 74-часова работна седмица, но средният работник стигал само до 66 часа работоспособност седмично.

           Нещо повече, работниците станали раздразнителни и неспокойни. Понижил се духът, появила се деморализация. Зачестили инцидентите и се увеличил бракът.

           Осъзнавайки проблема, както и нуждата от съответното количество продукция, ръководството намалило работната седмица. Резултатите? По-малко изхабена стока и по-малко отсъствия. По-добър дух и колкото и учудващо да било производството надхвърлило онова от 74-часовата седмица!

           Ръководството продължило експеримента по-нататък. Намалили работната седмица на 48 часа. Производството се увеличило с още 15%!

           Резултати като тези били потвърдени в много британски фабрики. Скоро правителството прокарало закон, който изисквал един ден почивка всяка седмица и най-малко двуседмична ваканция годишно.

           Един ден почивка всяка седмица - това предписание е старо колкото писаната история на света. За първи път е споменато в Библията в историята за сътворението. След това отново се споменава в библейската книга Изход, при изхода на израилтяните от Египет, преди почти 3500 години (Изход гл. 20: 8-10).

Почивката - лечител

           Почивката е много ценен лечител. Остри инфекциозни болести като пневмония, грип и дори общата простуда се повлияват благоприятно от нея. Тя дава на вашето тяло сила да преодолее инфекцията.

           Почивката е лечител и при сериозни наранявания, като счупена ръка или навехнато коляно. Това е и идеята на гипсирането - да се осигури на счупената ръка или крак покой, за да се даде възможност на фрактурата да зарасне.

           Мъдрото използване на почивката води до изцеление и възстановяване. И все пак, твърде много почивка е вредна. Костта на една счупена и гипсирана ръка обикновено зараства за 6 седмици. Но остави ли се в продължение на три месеца или повече, мускулите ще залинеят, а костта ще загуби много от минералните си вещества.

           Преди стандартното лечение след операция се свеждаше до оставане на легло в продължение най-малко на две седмици. Всяка майка, възстановяваща се след раждане, беше съветвана да лежи от 7 до 14 дни. Но подобна продължителна почивка често пъти водеше до усложнения и по-бавно възстановяване.

           Голяма стъпка бе направена, когато хирурзите започнаха да карат пациентите си да стават само няколко часа след операцията. В резултат на това усложненията намаляха, а и времето за възстановяване беше сведено до 1/4 от предишното.

           Почивката е добра, но в разумни срокове.

Почивката и умората

           Човек изживява три основни типа умора. Първата се нарича ТОКСИЧНА УМОРА. Почти всяка болест носи симптома на умората. Това изисква почивка на легло, която облекчава твърде много състоянието при инфекции или някакво нараняване.

           Другият тип умора е резултат от нормална активност и стрес. Тя е или хипертонична, или хипотонична.

           ХИПЕРТОНИЧНАТА се причинява от твърде силно умствено напрежение или емоционален стрес при нарушен баланс на почивка и физическа активност. Възможно е да сте мислили доста усилено или да сте се безпокоили твърде сериозно. Тя се характеризира с раздразнителност, нетърпеливост, депресираност или тъга. Мускулите са напрегнати. Може да се чувства умора или да се изпадне в състояние на нетърпимост към хора, които обичате, и дейности, които сте вършили с удоволствие.

           Безсъние, главоболие, болки в гърба и други психосоматични нарушения може да допринесат за вашето емоционално и физическо изчерпване. Увеличената продължителност на съня е също симптоматична, като е характерно, че той е неспокоен.

           Лечението на този тип умора е просто: физически упражнения! Колкото и да е парадоксално, усилените упражнения стават почивка. Излезте навън на разходка с бързо темпо в продължение на половин час. Освободете тялото от замърсителите, като пиете повече вода и изпълвате дробовете си с пресен въздух. Идете да поплувате, да поиграете тенис, хандбал или нещо подобно. Най-лошото, което можете да си направите, е да седнете в мекия фотьойл и да започнете да гледате любимата си телевизионна програма!

           Накратко, за да намалите последиците от умствената и нервната умора, вкарайте в действие ВАШИТЕ МУСКУЛИ.

           ХИПОТОНИЧНАТА УМОРА се причинява от продължителна физическа активност. Мускулите и другите части на скелетната структура са уморени поради твърде много повтаряни движения и активност. Ако сте бейзболен играч и полагате много усилия да печелите голове, макар и по малко нечестен начин, може да повредите ставите си. Дърводелецът, строителният работник, домакинята често преживяват този тип умора след един изпълнен с тежка работа ден. В това състояние изпада и всеки, който изкарва прехраната си с пот на чело.

           Първият признак на физическа умора е намаляването на ефективността. Квалифицираните работници са по-малко продуктивни, по-склонни да правят грешки. Един уморен футболен отбор е много по-склонен към увреждания и травми. Умореният играч на голф ще загуби ритмичността на замаха си и резултатите му ще се влошат. Вашето тяло се опитва да се справи с това положение по най-добрия начин. То добавя повече гориво, адреналин, към огъня, използвайки повече енергия, отколкото когато не е уморено. Ефективността, темпото и телесният ритъм намаляват. Увеличават се отпадъчните продукти на метаболизма по време на умората и това е една допълнителна атака влошаваща състоянието.

           Ако на тези симптоми на умора не се обърне внимание, изтощението и физическият колапс са лесно предсказуеми.

           Вземете за пример маратонското бягане. Повечето от състезателите са физически тренирани чрез активни упражнения преди състезанието. Но някои не са. Това изтощително надбягване изисква добра физическа подготовка, издръжливост и сила.

           Някои бегачи не притежават качества, които такова състезание изисква, но продължават да насилват себе си. Като наблюдавате бегачите в последните няколко метра ще видите как някои падат като гнили круши. Има случаи, когато действително могат да загубят съзнание и да се нуждаят от медицинска помощ.

           Мъдростта гласи: напусни преди дори да си наближил тази точка!

           Един печелещ баскетболен треньор сменя играчите си често и им дава редовна почивка, за да може отборът да поддържа своя ритъм, бързина и точност.

           Научете се да обръщате внимание на сигналите на умора, които вашият организъм ви изпраща. Работете с ритъма на тялото си и не се насилвайте извън възможностите си.

           По време на физическа умора мускулите ви отслабват все по-лесно и по-лесно. Ще се нуждаете от по-дълъг период на почивка, за да възстановите нормалното си натоварване. Физическата умора е сигнал за временна физическа негодност. Тя е вашият сигнал за почивка. ПОЧИВКАТА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН, ПО КОЙТО ТЯЛОТО ВИ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ С УМОРАТА. Тогава то се запасява отново, отпадъчните продукти се изхвърлят и телесните ви системи се възстановяват чрез жлезите с вътрешна секреция. Вие се насочвате към подновяване на активността.

           При хипотонична (физическа) умора заспиването е бързо. И резултатът е възстановителен. Мъдрецът е казал: „Сънят на работника е сладък" (Еклисиаст 5:12).

Как да релаксираме?

           Планирайте си време за почивка и релаксиране. Подходящата почивка е жизнено важна за здравето и необходима за възстановяване изразходената енергия.

           Когато работите, спазвайте нормално темпо. Не се опитвайте да извършите повече, отколкото онова, с което нормален човек може да се справи и не се заемайте с товари, които надхвърлят вашия капацитет

           Подобрете уменията си в работата чрез практика и специално обучение.

           Научете се как да релаксирате по време на работа (без да бъдете лениви). Релаксирането съдейства за увеличаване на производителността.

           Редовно си отделяйте по 5 мин. пауза на всеки 2 часа. Ако работата ви е седяща, енергичното ходене е много полезно.

           Планирайте си време за прекарване със семейството и с приятели.

           Стриктно планирайте по една "развлекателна" ваканция (дори и да е кратка) на всеки 6 месеца.

           Спазвайте цикличния "ритъм на седморките" и си отделяйте един от всичките седем дни на седмицата за размисъл и релаксиране. Ако сте религиозен човек, посещавайте църква по ваш избор и помнете, че най-висшата форма на поклонение и богослужение е - да помогнете на някой друг.

           Установете си редовна програма с упражнения.

Какво представлява сънят?

           Според една дефиниция „сънят е период на намалено съзнание, от който личността може да бъде изведена чрез подходящи стимуланти. С други думи ВИЕ МОЖЕТЕ да бъде събудени. Ако не можете да бъдете събудени, вие сте или в кома, или сте умрели!

                      Каква е разликата между това да спиш и да си буден? Звучи като доста елементарен въпрос. Когато сте будни, вие знаете какво става около вас. Можете да видите, да почувствате, да чуете и откликнете с мисли и действия. Когато сте заспали, сетивата ви временно са в покой. Те все още функционират, но повечето от техните вести не достигат до вашия мозък.  Когато се намирате в дълбок сън, вие не съзнавате нищо от онова, което става около вас. Най-малкото, паметта не го регистрира.

           Но нещата не са толкова прости, сънят е много сложно явление и се контролира от различни действия вътре в самия мозък, а и чрез някои от влиянията на околната обстановка.

           И все пак, макар мозъкът да е най-мощният от нашите биологични органи, той е един от най-уязвимите. За да функционира трябва да се поддържат необходимите количества кислород и глюкоза. Ако те се променят мозъкът ще умре. Лишете мозъка от кислород само за 8 минути и това ще доведе до невъзвратими увреждания на мозъчните клетки.

           Една от най-важните мозъчни функции е неговият съзнателен отговор, изразен чрез съзнанието или съзнателността. Тази съзнателност ни прави способни да взимаме решения и да действаме. Било да се погрижим за насъщните си нужди (като например ядем, когато сме гладни) или да създаваме идеи и представи, да проявяваме творчество. По-нататък, благодарение на него всеки от нас е уникален, може да обича и да прави интелигентен избор.

           Вестите на мозъка се пренасят в нервната клетка чрез електрическия импулс. В точката, където нервната клетка се свързва с друга, има малка пролука, наречена СИНАПС.            Електрическият поток не може да я прескочи. Тук пренасянето се извършва от някои химически посредници, наречени НЕВРОТРАНСМИТЕРИ (НЕВРОПРЕНОСИТЕЛИ). След като вестта достигне до мембраната на другата клетка, тя отново се превръща в електрически сигнал. Правилното функциониране на този механизъм е жизнено важно за умственото здраве.

           Невропреносителите са свързани с механизма на съня, защото те могат да бъдат, както стимулатори, така и депресори на съзнанието. Така например ацетилхолимът стимулира някои хормони, които подпомагат паметта и съзнанието. Той ви държи будни. От друга страна серотонинът намалява будността и ви помага да заспите. Той е съставен от аминокиселината ТРИПТОФАН. В комбинация с витамините С и В6 триптофанът, взет точно преди лягане, може да предизвика сън чрез увеличаване количеството на серотонин в мозъка.

           Така вътрешната дейност на мозъка с неговите електрически импулси и химически вестители е тясно свързана с нашето състояние на съзнателност и циклите на сън.

           Невропреносителите имат и много други функции. Катахоламиниовите невропреносители, норепинефрин и допамин са химически много близки и могат да бъдат взаимозаменяни чрез прости химически реконструкции. И двата имат различни и специфични функции, но общо поддържат будността и са включени или имат отношение към движението, половата функция, поведението и паметта. Допаминът причинява освобождаване на хормона на растежа чрез хипофизата. Това става главно по време на сън. Невропреносителят ацетилхолин стимулира производството на хормона вазопресин, който подпомага контрола на паметта и регулира количеството на отделената урина, а от там и кръвното налягане.

           Сънят, най-дълбоката промяна на съзнанието, която обикновено преживяваме, е на всеки 24 часа и е част от нашия ежедневен ритъм. Май няма един единствен главен часовник, който да контролира всички наши биоритми. И все пак телата ни са сътворени така, че да се радват на синхрона на всички тези ритми. Как става това е трудно разбираемо. Вероятно няколко различни часовници в мозъка осъществяват тази функция. Ние сме в добро здраве, когато те тиктакат хармонично.

Типове сън

           Когато пациент се упоява с етер и  започва да заспива, очите му се движат бързо и в много посоки. Когато навлезе по-дълбоко в упойката, тези движения спират. Дълбочината на упойката се определя от разширяването на зениците.

           Същото се получава и при нормалния сън. През 1953 г. двама учени медици изучавали съня при деца в детска болница в Холивуд. Те забелязали периодични резки движения на очите на спящите бебета. Когато решили да изследват и съня на възрастните, открили, че при тях това нещо се наблюдава при заспиването в първите 10 - 20 минути, след което движението на очите изчезва и сънят вероятно навлиза в по-дълбоко състояние.

           Изследователите открили, че хората спят на цикли - лекият сън се сменя с дълбок четири или пет пъти за един осемчасов период. След наблюденията си класифицирали съня в две основни категории БЪРЗ (БЪРЗИ ОЧНИ ДВИЖЕНИЯ) и БАВЕН (БАВНИ ОЧНИ ДВИЖЕНИЯ).

           Има пациенти, които вземат медикаменти за заспиване. Но даже и с хапчета,  които взема човек и при седем часа сън не може да се почувстват отпочинали, продължават да бъдат уморени и раздразнителни. Причината е проста - недостиг на достатъчно БЪРЗ  сън.

           По време на бързия сън нашите мускули релаксират и електромиографът показва малка активност с изключение на движенията на очите. Тогава сънищата ни са по-живи, спомняме си ги по-добре. Бързият сън трябва да бъде 20 до 25% от общото време за сън, ако искаме да се възползваме от възстановителната му сила.

           Алкохолът и някои лекарства, включително и някои хапчета за сън, всъщност действат отрицателно. Ние може да заспим и да спим достатъчно дълбоко през нощта, но обикновено няма да се чувстваме свежи и бодри, както ако сънят идва по естествен начин.

           Ако някоя нощ тялото не получава достатъчно бърз сън, то ще се опита да си го набави когато може. Човек ще преживява повече парадоксални стадии, за да си навакса загубата.

От колко сън се нуждаем

           Томас Едисон и Наполеон Бонапарт. И двамата смятали, че изобщо минават без сън. Но наблюдателите доказват, че и двамата изпадали в тъй наречения „котешки сън" (лека дрямка); пресметнато е, че всеки от тези мъже за един 24-часов период е получавал по около четири часа сън през кратките предремвания.

           Количеството сън, необходимо за доброто здраве, зависи донякъде от възрастта. Новородените може да спят 16 до 20 часа в денонощие. Малките деца се нуждаят от 10 до 12 часа. На 40 години повечето възрастни се нуждаят от 6 или 7 часа сън. След 40-те малко се увеличава нужното количество сън. Това продължава до около 70-годишна възраст, когато нуждата отново спада.

           Това увеличаване и намаляване на нужния сън може да се свърже с мозъчния метаболизъм. Колкото по-активен е мозъкът, от толкова повече сън се нуждае. За малките дечица е характерно почти два пъти по-голяма активност отколкото при младите хора. Затова им е необходим и два пъти повече сън.

           Друго изучаване на съня включва един милион мъже и жени между 45 и 85 и повече годишна възраст. То показва, че хората с по 7 часа сън през нощта са с най-ниска смъртност. При останалите - с повече или по-малко от 7 часа, процентът на смъртност е пропорционален на разликата до 7 часа.

           Загубеният сън не може никога да бъде напълно възстановен. И все пак изглежда, че от тази загуба не се формира постоянен лош ефект.

           Човек, който в продължение на две нощи не спи, ако му бъде дадена възможност, ще спи след това 12, а не 16 часа. Изследванията сочат, че ние се нуждаем от около 75% от загубения сън, а не от целите 100%.

           Най-добрият сън е при един непрекъснат период от 6 или 7 часа. Краткотрайните дремки и дори 30-минутният следобеден сън може да бъдат много релаксиращи и отморяващи, защото, може би, прекъсват стреса и монотонността на една дълга дневна работа. Но най-добре е да се получи достатъчно сън по време на един единствен продължителен период.

E-mail: clubzdrave_vt@yahoo.com