Клуб Здраве - Велико Търново

Статии за здравето

"НЕ" на отровите

05.10.2016г.

Кои са най-често употребяваните отрови, довеждащи до преждевременна смърт. Това са алкохолът, тютюневият дим и кофеинът.

1. Алкохолът, попаднал в кръвта, чрез кръвообращението се разнася в целия организъм и проявява своето токсично действие предимно върху онези органи и системи, които са най-добре кръвоснабдени: мозък, сърце, бели дробове, чер дроб и др.

Много хора смятат, че употребяват умерени количества алкохол, но дори при умерена консумация човек не е застрахован от промяна на толеранса, която настъпва недоловимо и не се поддава на съзнателен контрол. Какво представлява промяната на толеранса. Започва се с малки количества. В началото това количество задоволява желанието. Но по-късно то не задоволява очакванията за релаксация и подобряване на настроението и за да се получи желания ефект, се преминава към по-голямо количество. Така в продължение на няколко години толерансът може да нарасне 7-8 пъти.

Ако консумацията на алкохол продължи, след 4-5 години толерансът намалява и пиещият се опива от много по-малки количества алкохол. В тези случаи нашият народ казва:”Не може вече да носи.” Това е така, защото при интоксикация с алкохол се уврежда ензимът алкохолдехидрогеназа, а с това се намаляват възможностите за разграждане на приетите количества алкохол. Независимо от приемането на по-малки количества алкохол увреждането продължава, тъй като при липса на алкохолдехидрогеназа алкохолът не се разгражда до крайните продукти, а остава на междинно ниво, на което се образуват токсични продукти /ацеталдехид/, влошаващи още повече състоянието на организма. Ензимът алкохолдехидрогеназа е локализиран в стомаха и черния дроб и естествената му функция е детоксикация на алкохоли, нормално съдържащи се в храната или продуцирани от бактериите в храносмилателния тракт.

Безумна храброст е човек да започне да пие алкохол, с намерението да упражнява контрол върху поведението си по-късно. Дори в Библията има предупреждения за това. „Горко на ония, които са храбри вино да пият”. Исая 5:22, „Не бъди между винопийци и невъздържани месоядци.” Притчи 23:20

Новата медицинска техника дава възможност да се разширят нашите знания за промените в организма при алкохолизъм. Така например със скенер са изследвани над 100 алкохолици и са установени атрофични промени в мозъка и преди всичко в мозъчната кора. При това такива промени се наблюдават не само при алкохолно болните, но и при тези, които злоупотребяват с алкохол, без да имат създадена зависимост. Сега се знае, че алкохолът се отнася към веществата, които се резорбират най-лесно и най-пълно в храносмилателната система, а след това с кръвта преминава през всички клетъчни бариери. Алкохолът уврежда всички органи и системи, но най-напред се проявяват промените във функциите на нервните клетки. Нервната клетка притежава къси израстъци /дендрити/ и дълъг израстък /аксон/. Дендритите подобно на антени приемат информация за клетката и същевременно са проводници, по които се предава информация на съседните клетки във вид на нервни импулси. Тези импулси се предават през специализирани структури /синапси/, осигуряващи съединяването на две нервни клетки, с помощта на невромедиатори /серотонин, катехоламини и др./

От бързината на нервните импулси зависи скоростта на ответните реакции при външни дразнители и отговорът на организма при промени във вътрешната среда. /По-чести травми, нещастни случаи и аномалии на вътрешните органи при употребяващите алкохол/.

Има достатъчно данни, които показват, че алкохолът оказва директно въздействие както върху синапсите, нака и върху невромедиаторите.

Алкохолът нарушава и процесите на окисление в нервните клетки, което води до мозъчна хипоксия /намален приток на кислород/.

Установено е, че следи от алкохол се откриват в мозъка и 15ч. след приемането на неголеми количества спиртни напитки /напр.100-120 мл водка/.
Особено характерни са промените в психиката. Алкохолът променя цялостната личност, преди всичко характера и интелектуално-паметовите възможности.


Характерът на човека се изгражда от неговите емоционални и волеви особености. Но какво извършва алкохолът с човека. Волята отслабва. Има осъзнаване на вредата от алкохола, но липсва воля за отхвърлянето му. Алкохоликът е ту весел, когато има възможност да пие, ту подтиснат, раздразнителен и гневен, често безразличен към нуждите на своите близки.

Виното е присмивател и спиртното питие крамолник и който се увлича по тях е неблагоразумен”. Притчи 20:1

От тези промени страдат и хората от обкръжението на злоупотребяващия с алкохол.
Не трябва да се забравя и за риска от поява на т.н. соматични /телесни/ заболявания. Известно е че алкохолът като универсална клетъчна отрова, уврежда всички органи и системи.

Проф. Станкушев дава следната класификация на телесните увреждания:

- Чернодробна форма-алкохолна стеатоза, алкохолен хепатит, алкохолна цироза

- Панкреасна форма-остър или хроничен панкреатит

- Сърдечна форма-алкохолна кардиопатия

- Бъбречна форма

- Мозъчна форма

По време на аутопсии са намирани мозъци на алкохолици на половината от големината на нормалния човешки мозък.

От хронични заболявания на черния дроб, панкреаса, стомаха и от хипертония страдат 2,5 пъти повече хора, злоупотребяващи с алкохол. Средната продължителност на живота при тези хора е 12г. по-малка.



2. Тютюневият дим действа на всички органи и системи.
- Мозъкът е орган, където се осъществява най-сложната нервна дейност. За тази сложна дейност нервните клетки се нуждаят от значително количество кислород. Ето защо кръвоснабдяването на мозъка е много богато. Кръвоносните съдове са транспортните магистрали на кислорода. Никотинът намалява притока на кислород, като предизвиква спазъм на кръвоносните съдове.

- Нервните клетки генерират биотокове. Те се регистрират с енцефалограф. При пушене в енцефалограмата се появяват изменения, свидетелстващи за отслабване на биоелектричната активност на клетките на главния мозък. Особено чувствителна е мозъчната кора. Всеки куб. мм. е снабден с 1м. капиляри. Спирането на кръвния приток към мозъка предизвиква функционални промени за 10 сек., а при продължително прекъсване на кислорода /8-10мин./-настъпват необратими органични изменения, вследствие загиване на нервни клетки.

- Сърдечно-съдова система /ССС/.

Установено е, че сърцето на пушача извършва около 20-25 хиляди съкращения повече в денонощие, отколкото сърцето на непушач. Влиянието върху ССС може да се свърже със съдосвиващото действие на никотина и с дистрофичните промени в стените на кръвоносните съдове / по-чести: стенокардия, инфаркт, атеросклероза/ Академик Ташев посочва, че сред пушачите инфарктът на миокарда се среща 8 пъти по-често, отколкото сред непушачите.

Човек често се успокоява с това, че се чувства добре, не знаейки колко близко е до критичната граница на приспособителните си способности и кога ще прескочи тази граница. Средната статистическа възраст на прекаралите инфаркт сред пушачите е с 10г. по-малка.

- Белодробни увреждания.

Увеличава бронхиалната секреция и променя състава и /по-гъста/, с което се нарушава бронхиалния дренаж.

Цитотоксичен ефект върху ресничестия епител-губи защитната си функция.
Блокира дейността на алвеоларните макрофаги.

Патологоанатомични изследвания показват, че белите дробове на 45г. пушачи са морфологично променени като на 70 годишни непушачи.

При спиране на пушенето, след 2-3 месеца започват благоприятни функционални промени, ако не са настъпили необратими органични поражения.

Често заболяване сред пушачите е емфизема – състояние на белите дробове, при което се развива съединителна тъкан, която ограничава въздушните канали, водещи до алвеолите /въздушни торбички/. В края на краищата нагнетяването на въздух вътре създава достатъчно натиск за да се разкъсат междуалвеоларните прегради. Симптомите не се появяват, докато 50% от тъканта на белия дроб не бъде унищожена. Дишането е затруднено, с удължено издишване и честа екпекторация. Прогнозата е неблагоприятна.

- Влияние на жлезите с вътрешна секреция.

Особено силно влияние върху надбъбречните жлези –рязко покачване на адреналина /спазъм на кръвоносните съдове, повишаване на кръвното налягане, ускоряване на пулса, нарушено хранене на сърдечния мускул, стомашната стена и др./
Щитовидна жлеза – при системно пушене се получава картина подобна на Базедова болест /учестен пулс, високо кръвно налягане, треперене, склонност към диарии и изпотяване, лесна раздразнителност/.

Панкреас – подтиска секрецията на инсулина.

Полови жлези – импотентност, смущения в менструалния цикъл.

- Влияние върху кръвта.

Въглеродният окис е с 200 пъти по-голям афинитет от кислорода към хемоглобина, вследствие на което го измества – настъпва кислороден глад, най-тежък за мозъка.
- Канцерогенен ефект.

Епидемиологични проучвания при пушачи:

Рак на белия дроб 90%

Рак на ларингса 85%

Рак на устната кухина, фарингса и хранопровода 70%

След прекъсване на тютюнопушенето рискът започва постепенно да намалява и след 10-15г. престава да бъде повишен.

В тютюневия дим са изолирани около 250 химични съединения, от които стотина имат канцерогенно д-е: бензпирен, нитрозамин, никелови и кадмиеви съединения, циановодород, формалдехид и др.

- Радиоактивност. Доказани са значителни количества алфа радиоактивни частици в цигарения дим, които се отделят от няколко особено опасни радиоактивни изотопа- олово, бисмут, полоний. От 20 цигари те излъчват около 20 рада или 4 пъти над допустимото дневно количество. Чрез тютюневия дим всеки пушач и тези около него, дишат част от въздуха на Хирошима.

- Пасивно пушене. От многобройните компоненти на цигарения дим 50% попадат във въздуха. Като имаме пред вид, че при изгаряне на една цигара в образувалият се дим преминават 2-5 мг. никотин, то в една стая с кубатура 25 куб.м. е достатъчно изпушването на 2-3 цигари, за да настъпи токсично въздействие върху организма на всички присъстващи. В силно задимена стая непушачите вдишват за един час толкова никотин, колкото се поема при активно пушене на 2-3 цигари.

- Въздействие върху продължителността на живота.

Пушачите живеят от 6 до 12г. по-малко, в зависимост от количеството изпушени цигари дневно.

Да отнемем цели 6 или 12 години от живота си не е нищо друго освен самоубийство, с всичките последици от него.

I коринтяни 3:16,17 „Не знаете ли, че сте храм на бога и че Божият Дух живее във вас. Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали.”



3. Кофеинът е опиат, принадлежащ към ксантиновата група опиати /ксантинов алкалоид, който се съдържа в плодчетата на кафето и чая/ . Макар теофилинът /съдържащ се в черния чай / и теоброминът /съдържащ се в шоколада да са също ксантини, те се различават значително от кофеина. Кофеинът е стимулант на ЦНС. Най напред мобилизира нашите стресови механизми, чрез увеличаване на кръвната захар, пулса, сърдечния дебит и кръвното налягане. Кара бъбреците ни да произвеждат повече урина. Увеличава обема на вдишването. Как става всичко това. Чрез наркотична манипулация. Той не дава нито калории, нито хранителни в-ва, нито витамини. Той е като камшика за уморения кон. Довежда до изразходване на енергийните резерви, а те не се възстановяват лесно. Кофеинът „измамва” нервната система. Той увеличава мастните к-ни в кръвообращението. Увеличението им плюс стресовия ефект и повишаването на кръвното налягане, предизвикано от кофеина, увеличават значително риска от сърдечен пристъп. Кофеиновият стресов ефект отчасти парализира и храносмилателния тракт. Храносмилането и абсорбцията на храната траят по-дълго – риск за увреждане на стомашната и чревната лигавица.
При прекаляване с кофеина – замаяност, възбуда, безпокойство, повтарящи се главоболия и трудно заспиване.



Прикачени файлове:




Меню Статии