Слънчевата светлина – отправна точка на живота



Публикувано на: 02.06.2016г.



Слънчевата светлина – отправна точка на животаВ продължение на хиляди години слънчевата светлина е била известна като посредник на живота. Зелените растения не могат да съществуват без светлина. Светлината е необходима за жизненоважният процес на фотосинтезата. Хлорофилът, зеленият пигмент в листата на растенията, улавя слънчевата енергия и я складира под формата на глюкоза. Глюкозата пък е една проста захар и същевременно с това градивна „тухла“ за по-сложните въглехидрати.

Белтъчините, мазнините и витамините също се изработват от растенията под въздействието на слънчевата светлина. Азотни съединения и минерали от почвата, съчетани с вода и въглехидрати, извършват този забележителен акт. Ето как цялата ни храна зависи от слънчевата светлина.

Слънчевата светлина храни и зарежда нашите тела с енергия. Слънчевата светлина създава необходимото обкръжение на нашето съществуване. Тя създава кислорода и въглеродния диоксид. Регулира температурата и влажността на равнища, които поддържат живота. Слънцето е източник на 98% от топлинната енергия на Земята.
Какво друго освен основна среда за живот създава за нас слънчевата светлина? Много повече, отколкото повечето от нас допускат.

Под въздействието на слънчевата светлина човешкото тяло синтезира витамин Д. Той е от особена важност за опорно-двигателната система на организма и играе важна роля за здравината на костите, като осигурява подходящ баланс между калция и фосфора в тях.

Всекидневното излагане на лицето на слънце в продължение само на 15 минути, ще даде на вашето тяло необходимата доза витамин Д за деня.

Храните, които ядем, са всъщност едно непряко благо на слънчевата светлина. Хранителната енергия не е нищо друго освен слънчева енергия, складирана под формата на химически вещества. Това са белтъците, въглехидратите, мазнините и витамините. Правилното хранене – онова, което ядем и начинът на приготвянето му – ще увеличи слънчевата енергия в нашия живот. Затова най-добре е да се предпочитат онези плодове и зеленчуци, които са били изложени на пряка слънчева светлина.

Подходящото количество слънчева светлина прави кожата гладка и гъвкава и й придава здрав вид и блясък. Слънчевата светлина също така повишава и съпротивителните сили на кожата спрямо болести и инфекции. Една загоряла на слънцето кожа е три пъти по-силна при убиването на бактериите, отколкото бялата, невиждала слънце. Твърде многото слънчева светлина обаче може да бъде вредна и може да причини рак на кожата. Повтарящото се слънчево изгаряне я обезводнява и набръчква.

Слънчевата светлина има и антимикробно действие. Болните от някои инфекциозни болести като стрептококовото гърло, пневмонията, родилната треска и проказата се повлияват положително при излагане на пряка слънчева светлина. Нещо повече, слънчевата светлина помага да се предотвратят инфекциите. Слънчевата светлина е „убиец“ за много от микробите, които ни заобикалят у дома. Затова е особено важно да се осигури пряк достъп на слънчева светлина в помещенията, където живеем. Прозорците спомагат за запазването на топлината, но не по-малко важно е, че благодарение на тях светлината може да проникне вътре в помещението. Простирането на дрехите на слънце също оказва благоприятно антибактерално действие върху тях.

Целебните свойства на светлината още не са напълно разбрани. Разгледахме някои от действията й върху кожата, но с навлизането в окото може да има допълнителни целебни свойства. Възможно е по този начин да се подобрят функциите на хипофизата, хипоталамуса и на други мозъчни структури.

В ретината на вашето око някои дължини на светлинни вълни се преобразуват в нервна енергия. Тя се пренася чрез оптическия нерв до горната част на гръбначния стълб и тилния дял на мозъка, където не само записва сцената, която наблюдавате, но също така и повлиява контролния център на вашето тяло, разположен в мозъка.

Голяма част от биологичното действие на светлината е в резултат на ултравиолетовите лъчи. Стъклото филтрира един голям сегмент от тази светлина. Следователно много важно нещо е вашите очи да приемат нефилтрирана светлина, без посредничеството на прозорците или очилата.



Ето някои съвети, как да използвате слънчевата светлина, така че да имате най-много полза от нея и в същото време да избегнете опасностите от прекаляване:


  • Най-доброто вре¬ме за слънчеви бани през зимата е между 10 ч. сутринта и З ч. следобед, а през лятото – рано сутрин и късно следобед.

  • Ако кожата ви е светла започнете с по 5 минути отпред и 5 минути отзад, като увеличавате времето с по 5 минути всеки ден, докато достигнете максимума от 30 минути от всяка страна на ден.

  • Избягвайте излагане на слънчева светлина 1 час преди и 1 час след хранене. Слънчевата енергия може да промени собствения ви енергиен баланс и да се намеси в храносмилането.

  • Когато сте изложени на пълно отражение на слънчевата светлина, например при сняг, предпазвайте лицето и очите си с подходящи маски или слънчеви очила. Снегът отразява 85% от ултравиолетовите лъчи, пясъкът – 20%, а водата 5%.

  • Избягвайте спането на плажа, защото без да се усетите може да изгорите.

  • Помнете, че можете да изгорите и облечени в облачен ден.

  • Никога не гледайте пряко в слънцето, защото може да бъдат засегнати сериозно ретината и очният нерв.

  • Когато използвате слънцезащитни кремове и лосиони, най-добре е те да не съдържат парааминобензоена киселина или течни масла, защото те могат да увредят кожата. Най-добрият слънцезащитен филтър са облеклото и шапките с широка периферия.

  • Слънчевото изгаряне е много болезнено. За облекчаване на болката използвайте лед и студени компреси.





Прикачени файлове:

sunshine.jpg

Затвори