Тайните на дълголетието

                                   Инструменти за здравословен живот

 

           В другите части на този сайт се показва начина на живот като средство за постигане на здраве и по-добро качество на живота, а това са седем от осемте жизненоважни неща за пълноценно здраве (хранене, физически упражнения, употреба на вода, слънчева светлина, умереност, чист въздух, почивка). Въпреки, че прилагането на тези седем принципа да е свързано с огромна полза, никой от нас не може да заобиколи смъртта, каквото и да прави. Ние не можем чрез природосъобразно хранене или бягане за здраве да си пробием път към един вечен живот.

           Дотук се занимавахме с промените в начина на живот, които водят до неговото удължаване и по-високо качество. Но нищо не бе споменато как да посрещнем момента, когато се изправим лице с лице с края на живота. Последната и най-важна част на предлаганата от нас промяна в начина на живот се занимава именно с това. Тя се нарича ДОВЕРИЕ.

Доверие, надежда, вяра

           Как да посрещнем момента, когато се изправим лице с лице с края на живота, т.е. смъртта? Последната и най-важна част на предлаганата от нас промяна в начина на живот се занимава именно с това.

           Тя се нарича ДОВЕРИЕ.

           Доверието е не само жизненоважно за здравето тук и сега, но то е единствената надежда за продължение на живота отвъд смъртта. И нека да ви уверя, че тази надежда не е сграбчване на последната сламка, или протягане, за да се хване лунен лъч. Надеждата е предусещане на една реалност, която знаем, че съществува поради нашата вяра.

           ВЯРАТА е синоним на ЗРЯЛО ДОВЕРИЕ. Тя не е фантазия, нито илюзия. Тя е ОБЕЩАНИЕ ЗА ПРОЛЕТ. Животът би станал хаотичен и непоносим без нея. Тя е най-същественото нещо за оцеляването и особено ценна, когато се изправим пред смъртта. Без да го съзнава, всеки от нас в една или друга степен почти непрекъснато изпитва вяра.

           Когато се събудите сутрин, вярвате, че слънцето ще изгрее. Когато си измиете лицето и вземете душ, вярвате, че в момента, когато завъртите кранчето, водата ще потече. Когато седнете в автомобила си и завъртите ключа, вярвате, че двигателят ще намери сила да се задвижи и че искрата в цилиндъра ще запали горивото, с което сте напълнили предната вечер резервоара.

           Вие трябва да вярвате на вашите подчинени, на пощенската система, на силите на полицията, както и при всеки друг контакт в живота. А когато денят завършва и е време да се отправите вкъщи, вашата вяра в много хора и в много неща ви кара да тръгнете към дома си, без да се налага най-напред да телефонирате, за да сте сигурни, че къщата ви все още е на мястото си. Вярата е жизненоважно нещо за здравия разум; без нея бихме били сковани от параноя.

Развиване на доверието

           Няма съмнение, че понякога вярата ви е получавала тежки удари и в критични моменти НЯКОЙ или НЕЩО ви е разочаровало. Възможно ли е в някой случай вярата да ви е изигравала номера? Ни най-малко. Не във вярата, по-скоро в обекта на нашата вяра е грешката. Някои неща и някои личности не са надеждни и достойни за нашето доверие. Да се научим как да развиваме вяра и доверие - това ще ни помогне да си обясним много неща.

           Доверието се развива чрез опознаване и общуване със съответния обект. То се засилва, като става все по-сигурно в надеждността и постоянството на подкрепата и помощта от страна на обекта на доверието.

           Доверието е нещо, което се развива в детството и най-напред се изявява в отношението бебе - майка. Майката оси­гурява храна, топлина, обич, чисти пеленки и уют. За няколко дни бебето се адаптира и демонстрира своето доверие чрез спокойното възприемане на средата, по-малко плач, по-дълбок сън и успокояване на червата.

           Когато бебето свикне със заобикалящата го обстановка, то развива едно чувство за вътрешна сигурност и доверие. Майката и другите, с които то свързва комфорта си, стават обекти на доверие. Ерик Ериксон, прочутият авторитет по детските въпроси от Харвардския университет, посочва, че първото обществено постижение на детето е желанието му да остави майка си да изчезне от погледа му без ненужно безпокойство или гняв. Бебето е в състояние да го направи, защото майката е станала „вътрешна сигурност, както и външен фактор, чиито постъпки могат да се предскажат".

Недоверие

           Така доверието е едно от първите неща, които научаваме. Повечето домове осигуряват обстановка, където то може да се развива и да нараства. Прекъснатите домашни връзки, опиатите и ненормалните социални условия могат за нещастие така да опустошат едно дете, че то да развие принципно недоверие. Не е нужно да се подчертава, че това е сериозна личностна пречка и че тя може да бъде отстранена само, когато детето се сблъска с истинско отношение на любов.

           Всеки от нас изпитва в различна степен недоверие, което може да се нарече липса на вяра. Вярата не е мистично изживяване, създавано от самите нас в процеса на изграждане на религиозност, при посещение на църква, при запаметяване на корана или дори чрез зен медитацията. Както вече бе отбелязано, вярата е в основата на човешката същност. Тя се проявява в отношенията и характера. Вярата трябва винаги да се свързва с любовта; любовта включва ангажираност, която се разширява и става част от вярата. Вярата е търпелива и толерантна и вдъхва сигурност. ТЯ Е И НАШИЯТ НАЙ-ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ИЗЛЕКУВАНЕ

Кой е Дизайнерът на Вселената?

           Вярата не е скок в мрака, нито психологическа патерица, която да ни предпазва, а поставя въпроси и очаква отговори. Ако тези отговори имат смисъл, тогава, вместо да бъде скок в тъмното, вярата става постоянно развиваща се връзка на любов и единство. Един от въпросите, които задава е: „Каква е целта на живота и откъде сме дошли?"

           Ако се опитаме да разберем откъде сме дошли, този наш въпрос ни води много по-назад от нашите културни корени. Основната празнота, която трябва да бъде запълнена, е в края на краищата, да разберем произхода на нашето общочовешко семейство. Тя е да осъзнаем и да се гордеем с нашето наследство, феноменалният успех на Алек Халей „КОРЕНИ" е ярък израз на това. Този неудържим стремеж надхвърля расовите, образователните, религиозните и икономическите бариери. Както Халей заявява: „Във всички нас - черни, кафяви, бели, жълти - съществува желанието да се върнем символично назад към прародителя на нашето семейство".

           Съществува схващане за свят, вселена и човек, произлезли от един интелигентен Дизайнер, Когото наричаме Бог. Наистина съществува доказателство, че Той е там и че Той не е мълчалив. Съществува, макар и ненатрапващо се ДОКАЗАТЕЛСТВО за „креационизма" (възгледът, че човек е сътворен). И то е достатъчно да оправдае вярата.

           Ако признаем съществуването на интелигентност и планиране във вселената, следващата логична стъпка е да потърсим Дизайнера. Софар, древният мъдрец, задава въпроса, може ли човек по изследвателски път да открие Бога? И отговорът е - не. Човек не може чрез своята собствена сила и умение да „намери" Бога, но чрез вярата човек се оказва намерен от Него. Бог постоянно търси мъжете и жените, които не се крият от Него. Говори им и ето какво казва: „Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост" (Еремия 31:3).

Кой е Бог?

           Едно от най-великите открития, които някога съм правил бе, когато открих, че вселената е планирана, има цел и предназначение, и извън нашата планета, там в далечния космос всред „черни дупки и експлодиращи здезди", цари ред, а не хаос. Сърцевината на вселената е любов, а не безлична сила.

           Всеки може да получи тази увереност, стига да познае Божията Личност и да разбере характера й, и че „животът с това познание" се нарича вяра. „Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога, защото всеки, който идва при Него трябва да вярва, че Той съществува, и че награждава онези, които сериозно Го търсят" (Евреи 11:6).

           Всеки има свой бог, защото всичко, което ние оценяваме като върховно, е божество за нас. За някои това е властта, за други - богатството, за трети може да бъде обществено положение. Никой обаче от тези богове не носи изцеление или отсрочка от смъртта.

           Единствено Бог, Който посреща нашите най-съкровени нужди е Нашият Творец и Творецът на вселената, в която живеем. Той е разкрил Себе Си в природата и чрез специални говорители, наречени пророци. Вестите Му са били записани в две книги - Книга на природата и Свещените писания (Библията).

           Както природата, така и Писанията, са били неправилно тълкувани и поради това, Бог е опитал друг метод. Авторът на Библейската книга. Послание към евреите описва това по следния начин: „В миналото Бог е говорил на нашите бащи чрез пророците много пъти и по различни начини, но в тези дни Той ни говори чрез Своя Син, Когото постави наследник на всичко и чрез Когото направи вселената. Синът е излъчването на Божията слава и точното представяне на Неговото същество, Който поддържа всички неща чрез мощното Си слово" (Евреи 1:1-3, н. анг. пр.).

           Нашата вяра, оживотворена от Божия Дух, може да откликне на подобно изявление. А след като веднъж се откликне, става възможно разбирането и на друг един текст: „Това е вечен живот: да познаят Тебе, едничкия, истинен Бог и Исуса Христа, Когото Си изпратил" (Йоан 17:3).

           Интелигентната и информираната вяра е вярата, че Бог е станал човешко същество и е минал през човешкия опит, за да ни убеди, че Той разбира човешките ситуации. Умря не само, за да победи смъртта, но за да покаже своето огромно желание да има отношения на обич с нас. Той ни предлага пълна свобода от робството на смъртта просто чрез вярването в Неговото обещание.

Различни религии

           Великите световни религии непрекъснато се опитват да подобрят положението на хората и да обяснят значението на живота. Мохамед, основателят на исляма, учи на моралност, вяра в Бога, зачитане свещеността на закона и на човешките права. Той говори дори за живот след смъртта, но не обяснява как се постига.

           Гаутана Буда, Сидхарта, обожественият основател на будизма, установява един велик религиозен ред, основан на човешка доброта и моралност. Неговите десет стъпки към очистване и съвършенство са предназначени да подобрят човешката участ. Но той не бе в състояние да разреши проблема за смъртта и останките му лежат в един гроб в един азиатски храм.

           Индуизмът - майката на будизма, както джайнизмът и някои други азиатски секти, не може да бъде проследен до някакъв конкретен основател, но е една от големите религии на света. Той предлага прераждането като отговор за смъртта.

           Оригиналното християнство, така както е проповядвано от Исус Христос, излиза пред другите религии поради широтата на отговорите, които дава на проблемите за живота. Християнската история не е за човека, който е станал Бог, а за Твореца на вселената, Който поради голямата Си любов е станал човек. Библията дава отговори на основните въпроси на хората: Кой съм аз? Откъде идвам? и Къде отивам? Обяснява какво е смъртта без да я отрича. Предлага мост над бездната на смъртта.

           Според свидетелствата на очевидците Христос е умрял на римски кръст, осъден от народа, на когото е дошъл да даде живот. Но Той остава да почива в гроба само в един пълен ден. Рано сутринта в неделя е бил възкръснал, без да остави каквото и да било - освен един празен гроб. Христос обявява Себе Си за Възкресението и Живота за човешката раса и обе­щава възкресение на всички, които Му се доверяват достатъчно, за да Го следват.

           Той дава уверението, че ще събуди мъртвите от смъртта чрез Своя призив. Чрез пророк Исая е направено конкретно обещание: „Твоите умрели ще оживеят, моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята ще предаде мъртвите си" (Ис. 26:19).

           Ето и думите на самия Христос: „Защото това е волята на Моя Отец - всеки, който погледне на Сина и повярва в Него да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден" (Йоан 6:40).

           Това възкресение е описано и от апостол Павел: „Ето една тайна ви казвам, не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око при последната тръба, защото... мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се из­меним... тогава ще се сбъдне писаното слово: погълната биде смъртта победоносно." О, смърте где ти е победата, о, смърте где ти е жилото?" (1 Коринтяни 15:51-55).

           Възкресението на Исус Христос е мостът, който води през смъртта към един вечен живот. Неговото възкресение е Обещанието за Пролет и покана да Му се доверим сега като на Такъв, Който е достоен за нашето обожание и подчинение. Подобно доверие изцелява духа и повечето от нашите физически проблеми. Опитайте Го! То е върховната същност на реалността.

Няколко полезни съвета

           Дръжте отворен ума си и не се задоволявайте с онова, което сте научили до този момент на живота си. Научаването е въпрос на цял живот, а откриването на нова истина е най-великото приключение.

           Потърсете един "нов възглед", който отговаря на основните въпроси за живота: Какво Е животът? От къде идва той? Смъртта нашата КРАЙНА участ ли е? Какво мога АЗ да направя за живота И СМЪРТТА?

           Внимателно изследвайте своята вяра и се уверете, че има смисъл. Не разчитайте напълно на своята културна традиция по простата причина, че, както истина да преминават от поколение на поколение. Мистицизмът и митологията са толкова стари, колкото и човешката раса, а НИТО ЕДНО от тях няма нищо общо с реалността и истината.

           Ако никога не сте го правили, направете го - опитайте се да четете Библията, особено в съвременните преводи и открийте нейната вест. Четете я книга по книга, а не стих по стих. Опитайте се да схванете какво иска да предаде всеки от близо 40-те автори във всяка от 66-те книги на Стария и Новия завет. ТЕМАТА на Библията е за един любящ Творец, Който се намесва в безнадеждните човешки ситуации, за да донесе изцеление и изкупление, а в последствие да премахне и смъртта. Това е една история на успех и ВИЕ можете да бъдете част от него!

           Имайте вяра в Бога!

На световната арена

           Голяма част от човешката история, дори и когато е редактирана и направена малко по за пред хора, е изпълнена с жестокост, насилие, садизъм и унищожение. Вземете Библията - след като описва прекрасното Божие сътворение, Старият завет ни разказва как Каин е пребил брат си Авел до смърт.

           Във всички векове е имало човешки същества, за които любовта е била начин на живот и които са усвоили самоконтрола. Те изпъкват като звезди в нощта. Това са били в много случаи хора, които са променяли хода на историята и са ратували за крайната победа на доброто над злото.

           Едни от тези най-ранни звезди е бил Авраам, бащата, както на еврейската, така и на мюсюлманската култура. Цели сто години са били нужни на Авраам, за да се научи на самоконтрол! И когато се научил, бил в състояние да изгради една велика нация.

           Мойсей, потомък на Авраам, бил друг пример за човек със забележителен самоконтрол. На него са му били нужни осемдесет години, за да постигне това умение. И само с едно единствено изключение, то е траяло до края на живота му.

           Други звезди заемат на небосклона на самоконтрола тяхното място. Даниил, министър-председателят на две световни империи, бил човекът, който се е научил на самоконтрол още в младостта си. Чрез своя пример той е бил в състояние да научи на самоконтрол и най-необещаващия в това отношение - Навуходоносор, царя на Вавилонската империя.

           По наше време е примерът на Махатма Ганди, който чрез духа на любовта спечели независимостта на Индия. И Хелън Келър, която даде нова надежда и насока за слепите и глухите.

           Най-великият обаче пример на самоконтрол е една личност, която всъщност промени календарите на света. Той бе роден в бедност, нямаше формално образование, не постигна почетен земен пост. Имаше само шепа последователи и по собствено признание нямаше място де глава да подслони за нощна почивка. И все пак тази личност преобрази света. Неговите думи са били цитирани безброй пъти и за тях е писано в продължение на 2 000 години. Примерът му на самоконтрол и любов е променил живота на милиони хора към по-добро, давал е надежда на борещите се, доверие на умиращите, сила на слабите.

           Това бе Исус Христос. Той казваше, че е дошъл на света, за да разкрие какво чувства Бог към човечеството. Дойде, за да покаже пътя на истината и любовта. Преди да се завърне на Небето, заяви, че мисията Му е изпълнена: „Този, който е видял Мен, е видял Отца".

           Неговият живот бе пример за кураж и съсредоточено фокусиране във великата цел - да ни доведе в хармония с Божия закон на любовта.

           Исус имаше такъв контрол над Себе Си, че можеше да посреща атаките на слепия предразсъдък със спокойна уравновесеност и достойнство. Той никога не отвърна на удара. Похвалите не развратиха Неговата личност. С търпение и скромност се движеше Той всред всички видове хора - приятели и врагове. Спечели сърца и промени живота на много хора.

           И тогава - посрещна една жестока смърт. Бит и подиграван пред управниците, Той не отвърна нито веднъж с гневни думи в защита. На кръста прости на ония, които го плюеха и поругаваха.

           Идеален модел за самоконтрол? Да, но и много повече. Учениците Му разказват за един празен гроб, едно възкресение, един Великден. Той строши веригите на смъртта с творческа сила - същата сила, която Му даваше самоконтрола Му като човешко същество. Исус доказа, че на нея може да се радва всеки мъж и всяка жена винаги и навсякъде: ако всекидневно търсят помощ от Източника, помогнал и на Него. Той казва: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си. не търся да угодя на Себе Си, но на Този, Който Ме е пратил" (Йоан 5:30 нов англ. прев.). Източникът на Неговата сила е Бог Отец.

           И Той предлага същата тази сила на нас - стига да поискаме!

КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ

           Признайте, че самодисциплината е ценно средство, но че тя има своите граници. Има много неща в света - и в нашия личен живот - над които нямаме контрол. Това е особено вярно при пристрастяването, независимо дали е към храна, комар, алкохол или опиати.

           Следователно нашата първа стъпка в развитието на самоконтрол е да признаем нуждата от помощ.

           Развийте мрежа за подкрепа - в семейството, сред приятели, в църква.

           Осъзнайте КОЙ сте, осъзнайте мястото във времето и пространството, което вашият живот заема в Космоса. Бъдете честен със себе си и спрямо другите и вие ще бъдете в състояние да установите отношения на ДОВЕРИЕ с доказани приятели.

           Установете краткосрочни и дългосрочни РЕАЛИСТИЧНИ цели.

           Подредете ценностите в живота си по значимост, така че да могат да бъдат правилно мотивирани. Положителните мотиватори като добрата оценка и любовта са много мощни и ефективни.

           Решете в ума си, че ще положите истински усилия за самоконтрол, гарантиран чрез вяра във Онова Върховно Всемогъщо Същество, Което може да ви помогне да превърнете мислите си в действие.

E-mail: clubzdrave_vt@yahoo.com