Какво да сторим, за да се спасим?

   Първото условие на Библията е записано в Деян. 2:37,38 - "Покайте се!". Ап. Павел пояснява много добре що е истинско покаяние. Той казва: "Покаянието е скръб по Бога" (2 Кор.7:10), или с други думи, с нашите беззакония ние сме огорчили и наранили нашия Небесен Отец - Бога, и поради това скърбим. Пророк Езекиил в тънкости пояснява що е покаяние в Езек. 36:31 и 20:43.
   Истинското отвращение от собствените ни грехове може да бъде предизвикано от влиянието на Святия Дух. Същевременно Той обръща душата към разпнатия Исус, и човек разбира, че неговите нечестия са причината да приковат Исус на кръста.
   Втората стъпка след покаянието е изповядване на греховете. Св. Дух подтиква истински покаяният грешник да търси прошка за греховете си. Апостол Йоан (1Йоан. 1:8,9) казва, че Исус е готов да ни прости всички грехове, които изповядваме, и да ни очисти от всяка неправда. За да ни се простят греховете няма нужда да отиваме на Божи гроб или да се самоизтезаваме. Ако сме сгрешили нещо, което засяга само Бога, тогава трябва да търсим прошка само от Него. Ако сме засегнали и някой човек, тогава ще търсим прошка от него, а после и от Бога (Яков 5:16). Когато съзнаваме, че сме онеправдали някого, но не искаме да отидем да търсим прошка, и в същото време продължаваме да се молим, такава молитва няма да бъде чута от Бога. Ние сме длъжни да търсим прошка и да сме искрено решени да не повтаряме грешките си (Пр. 28:13). Дали другата страна ще ни прости - това засяга другата страна, не и нас. Ние сме направили нужното за сдобряване с брата си, но инициативата трябва да е наша, а не да чакаме другия да дойде при нас (Мат. 5:23,24).
   Трето: Трябва да вярваме, че Исус е нашият Спасител. Всички наши молитви биха били напразни, ако Той не бе умрял на кръста за нашите грехове Деян. 16:31). Да повярваш в Христа значи да Го приемеш в сърцето си, в живота си, като свой личен Спасител и да живееш за Него.
   Четвърто: Трябва да се "новородим", или да се "обърнем" (Деян. 3:19). В срещата с Никодим, юдейски началник, Исус поясни новорождението (Йоан. 3:1-8). То е коренна промяна на стимули, цели и идеали - друга насока на целия ни живот. Пророк Езекиил илюстрира това с особен вид "сърдечна операция" - изваждане на нашето "каменно" сърце и замяната му с "меко" - коренно преобразяване на личността и характера (Езек. 36:26,27).
   Последното изискване Словото нарича "освещение", или усъвършенстване на характера (2 Сол. 2:13; 1 Петр. 5:10). Горепосочените духовни процеси са сравнително кратковременни, но освещението е процес за цял живот. Всеки ден трябва да напредваме, да побеждаваме слабостите си. До последното ни дихание животът ни трябва да е насочен все напред и нагоре
   Спасението на човека има два етапа: покаяние и освещение. Когато грешникът повярва в Христовата жертва и се моли за прошка, Бог му вменява Христовата правда и тогава грешникът стои пред Него като че ли никога не е сгрешил. Освещението пък е дълъг процес, в който бившият грешник, с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости. Това е придадената правда. Спасението става чрез вяра, а делата са последица, резултат от вярата.
   Днес всеки от нас може да гледа с кураж в бъдещето. Чрез вяра в Христос и чрез искрено покаяние ние получаваме прощение на греховете и сила за един нов, праведен живот. Получаваме победата над наследени и придобити влечения към злото.